рàсна, -еш, мин. св. -ах, несв. Раста. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над праха. Вазов. Расна дърво столовите, / грановито: / корен в сърце на земята, / връх извило в небесата! П. П. Славейков. Юначето ще расне. Орач ще си порасне, ще разоре нивята. Ран Босилек. Но, Стефане, през тия три години ти не забеляза, че аз раснах, мислих, зрях. Яворов. Под моя зов заводи раснат / и лес от кули и комини. Н. Хрелков.
|