растà, -èш, мин. св. рàстох, прич. мин. св. деят. рàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, несв., непрех. 1. Ставам по-голям на възраст и ръст. Децата какво ти правят, растат ли? Елин Пелин. А Йосиф и Нона се знаеха още от деца ... Колкото повече растяха, те се срещаха все по-рядко. Йовков. Ванко растеше дребен и слаб, тих до болезненост. Кр. Велков. Расла Марийка, порасла, / голяма мома станала. Нар. пес. 2. Увеличавам размерите си, ставам по-голям. Но тая чувствителност не бъркаше и най-малко на Дакито да расте на шир, и дебелина. Вазов. И когато така трескаво се заработи, къщата на Младена бързо почна да расте и да се издига. Влайков. Зданието от ден на ден растеше и след две седмици високо се оформи дървеният му скелет. Елин Пелин. А облак лази, / расте и вий снага космата. Яворов. Камарата от хлябове на шарената черга растеше и растеше. М. Марчевски. 3. За растение — развивам се и се издигам над земята. Пред моя роден дом столетен дъб расте — / аз помня го такъв огромен от дете. Н. Хрелков. На долния синор тогава растяха два бряста. А. Каралийчев. || За зъби, коса и др. — пониквам, появявам се. Едно сиво, пъргаво теле: и рогчета бяха взели да му растат. Влайков. Кога ме мама миеше, леле, / бяло ми лице цъфтеше; / кога ме тате галеше, леле, / руса ми коса растеше. Нар. пес. Растат му зъби. 4. За растение — вирея, развивам се. Не растат саминки в поле цветовете, / нито птички пеят сами в пролетта. П. Р. Славейков. Околността беше покрита с буйна зеленина на орешаците. Те тъдява растат в голямо изобилие, растат и по урвите, и по планината. Вазов. Тънък плет заграждаше зад къщата малка градина, където растяха латинки, невени. К. Петканов. 5. Прекарвам детските или младежките си години. Стана му мъчно за брата му. Двамата са расли заедно. Елин Пелин. Те бяха заедно расли; заедно бяха следвали в Пловдив. А. Страшимиров. Тя беше истинско селско момиче, расло в работа — домашна и полска — още от невръстно детинство. Г. Райчев. 6. Прен. Увеличавам се по брой, количество. Неговото богатство растеше. Вазов. Движението на площада, дето тълпата расте от минута на минута, привлича вниманието ни. Л. Стоянов. И хаджи Генчовата слава растеше все повече и повече. Каравелов. Глъчката вън растеше, чуваше се гонене, смях, намесиха се и пискливи женски гласове. И. Волен. Образът на милото дете, / нявга озарило моя праг, / в спомени възкръсва — чист и драг — / и скръбта расте, расте, расте. Дебелянов. || Уголемявам се, засилвам се, процъфтявам. Ще ви зарадвам, като ви кажа, че селото върви подир мене и неговото благосъстояние расте. Вазов. 8. Прен. Развивам качествата си, усъвършенствам се, издигам се. Тя непрекъснато четеше, растеше, изпреварваше ме. Орлин Василев. По нашите селяци / от труд се не плашат — растат те в труда. Хр. Радевски.
|