растèж, мн. няма, м. 1. Жизнен процес в растителните и животински организми, при който големината им се увеличава; нарастване. В тия дни нивите са в най-буйния си растеж. Йовков. Растеж на клетките. 2. Никнене. Растежът на новите рога караше дивеча да чувствува голяма нужда от сол. Ем. Станев. 3. Естествено увеличаване, уголемяване на нещо. Тъй не еднаж на хаоса надви / с растежа си градът хилядилетен. К. Христов. Растеж на кристалите. 4. Увеличаване, разрастване. Растеж на доходите. Растеж на влиянието. 5. Израстване, процъфтяване. Растеж на строителството. 6. Достигане по-висока степен на развитие; издигане. Растеж на творческата личност.
|