растèние мн. -я, ср. Организъм, който се храни с неорганически вещества от почвата и въздуха, като ги превръща в органически, и се развива в неподвижно състояние. Долу от земята се подига гъсталак от младочки, плъзват нагоре и хиляди виещи растения: хмел, повет. Йовков. Растенията приемат с корените си от почвата вода и разтворените в нея минерални соли. Ботаника. Маслодайни растения. Тропически растения. Културни растения.
|