ратàй, -àят, -àя, мн. -àи, м. Селски слуга, който работи земеделската работа. Изпърво ходеше подир селските говеда..., а сетне стана ратай на селския богаташ Денко Шилето. Ив. Хаджимарчев. Божан още на другия ден отдели с плет своя двор, бързо направи харман и си хвана ратай. Елин Пелин.
|