рàтник, мн. -ци, м. 1. Самоотвержен борец за някоя идея. На България трябват не трупове, а ратници, да пазят свободата ѝ. Вазов. Напред стъпвай смело, / сили не щади, / на светото дело / ратник ти бъди. Ц. Церковски. Хиляди образи на загинали в цветуща младост ратници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение. Яворов. 2. Старин. Воин, боец. Нека ги задържим в клисурата с ратниците, които имаме сега. Вазов.
|