рахàт, мн. няма, м. (тур.). 1. Разг. Спокойствие, безгрижие, мир. Аз ще си върша всичко, а пък тя нека си гледа рахата. Влайков. Осемдесет години теглих и страдах като куче, та сега ли рахат ще видя? Елин Пелин. По-добре да ядеш сух хляб с рахат, а не много гозби с кахър. Погов. 2. Като прил. неизм. Който няма грижи, мъки, тревоги; спокоен. Да знаете, че ще пукне топчето... — та да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат. Вазов.
|