рахатлъ̀к м. Разг. Спокоен, охолен живот; спокойствие. Побягнал от рахатлъка. от богатството на баща си, и дошел тука — в чужбина, да страда и да се готви за народна свобода. Вазов. Мразеше той всеки труд и мъка, но обичаше пък рахатлъка. Ас. Разцветников.
|