рая̀ ж. (араб.). 1. Немохамеданското покорено население в Отоманската империя. Какви ти са хората? Рая или правоверни? — И наши, и гяури — отвърна беят троснато. Л. Стоянов. Не вярвам аз, че калугер / ще спаси раята — / свободата не ще екзарх — / иска Караджата. Каравелов. Кураж, дружина вярна, сговорна, / ний не сме веке рая покорна! Вазов. 2. Само мн. Покорени немохамедани в някогашна Турция. О, Шипка! / Три деня младите дружини / как прохода бранят. / ... Сюлейман безумний сочи върха пак / и вика: „Търчете! тамо са раите!“ / И ордите тръгват с викове сърдити. Вазов.
|