реалѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (лат.). 1. Ясно, правилно разбиране на околната действителност при осъществяване на нещо. Борис изглеждаше духовно ограничен, но олицетворяваше трезвия реализъм. Дим. Димов. 2. В изкуството и литературата — метод за художествено познаване на действителността и за правдивото ѝ и точно изобразяване в нейните типични черти. □ Критически реализъм — литературно течение, възникнало в X/X в., което отразява правдиво и критикува отрицателните явления в живота.
|