реàлност, -ттà, мн. няма, ж. Книж. 1. Белег, признак на нещо реално. И линиите на минаретата, очертанията на цялата сграда са тъй тънки, тъй леки и стройни, че губят почти всяка реалност. Йовков. 2. Обективно съществуване; действителност. Досети се, че е болен, и тази мисъл го изстуди отново, пресече всяка чувствителност и го върна към реалността. Л. Стоянов.
|