ребрò, мн. -à, ср. 1. Всяка една от плоските извити кости, които са прикрепени към гръбнака и образуват гръдния кош на човек или на животно. Третото дясно ребро на вълчето се счупи от удара на еленовите рога. Орлин Василев. 2. Прен. Склон на планина, хълм и под. Като измине поляната, шосето захваща да наваля надолу по ребрата на една стръмна урва. Вазов. □ Броят ми се ребрата (разг.) — много съм слаб, мършав. На ребро — по тясната и дълга страна на предмета. Ако случайно танкът се обърне на ребро и го улучим — подпалва се като всички други. Вежинов.
|