|
ревà, -èш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. За животно — издавам силен продължителен рев, вой. Дига се олелия, кучета лаят. квичат, изплашеният добитък реве. Йовков. Далече в пустото поле замука крава — ревеше за телето си. К. Петканов. От време на време промучаваха волове, изцвилваха коне, ревяха магарета. Г. Караславов. 2. Плача с глас, с все , сила. Майката ревала и скубала косаща си. Каравелов. Децата, теглени от майките си насила, ревяха раздирателно. Вазов. 3. Викам, крещя силно, продължително. Пушкалата екнат, турците реват, / насипа налитат и падат и мрат. Вазов. Разбойниците сега не викаха да отвори, а блъскаха вратата с пушките си и ръмжаха, ревяха разярени. Дим. Талев. 4. Само 3 л. Издавам силен шум. Реве, бесней / навън стихия, / ... / фъртуна пей, / фъртуна плаче. Вазов. Мятат се, пляскат, реват / тъмните морски вълни. П. П. Славейков.
|