рèввам, -аш, несв.; рèвна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж надавам рев, започвам да рева, да викам. Де мине (Мечо) троши клони. Дето стъпи, земята набива. Като ревне, Балкана люлее. Ем. Станев. И дигна се олелия, ревнаха децата. Вазов. || Викам силно. Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: „Млади опълченци, / венчайте България със лаврови венци.“ Вазов.
|