ревнѝв, -а, -о, прил. 1. Който е склонен да ревнува лесно, обикн. без повод. Оженен наскоро, той беше толкоз подозрителен и ревнив, че заключваше жена си и тъй дохождаше на работа. Йовков. 2. Който изразява ревност. Ревнив поглед.