ревнѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Остар. Лице, което ревностно работи за успеха на някакво дело; радетел. Просветен ревнител за напредъка на духовната книжнина, той скърбеше за лошото състояние на църквата. Вазов.