|
рèвност1, -ттà, мн. няма, ж. 1. Мъчително чувство на съмнение, недоверие в любовта, верността на любимо лице. Аз винаги съм го обичала. Следях го, вървях по стъпките му, правех му сцени ..., но правех това от ревност. Да, от глупава, осъдителна ревност. Йовков. Значи това беше жената, която ѝ беше отнела Борис, която я бе накарала да изпита толкова ревност, толкова мъки и горчивина. Дим. Димов. 2. Желание друг да не успява в нещо; завист. Като слушаше, че Трайко здраво вече се е заловил за работа..., у него се будеше едно недоволство, а и някаква ревност. Влайков.
рèвност2, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Голяма грижа за успеха на някакво дело; усърдие, залягане. Преспанци бяха обладани от ревност тяхното училище да застане между първите в страната. Дим. Талев.
|