рèвностен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който проявява голяма ревност, усърдие за успеха на нещо. Работата не беше важна, ни толкова опасна, но ние, още тъй нови и ревностни във военните работи, сами придавахме особена мистериозност на похода си. Йовков. 2. Който е израз на голяма ревност, усърдие. Той държал още по-ревностни проповеди против брака. Вазов.
|