|
ред, редъ̀т, редà, мн. редовè, рèда (сл. ч.), м. 1. Права линия от живи същества или еднородни предмети. Из равнината се чернееха редовете на нашите дружини. Вазов. По полето, по пожълтелите стърнища, лежаха редове кръстци. Вазов. Два реда сълзи се ронеха от очите ѝ. Елин Пелин. Мястото му в театъра бе на петия ред. || Писмени знаци, букви в права линия. Още няколко пъти той вади писмото, прочиташе същите редове и след туй пак започваше да се разхожда. Йовков. Сред гробна тишина главният ходжа четеше с глух, треперлив глас редове от корана. Дим. Талев. 2. Хоризонтална ивица или пласт. На гърба му беше преметнат дебел овчарски клашник — на редове бозае, на редове бял. Ст. Загорчинов. Ред камъни, ред пръст. Тетрадка с тесни и широки редове. 3. По определен начин, един след друг, по изключение. Когато на следната година тръгна на училище, той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои на ред от едно до сто. И. Волен. Момчил изгледа под ред всички, а най-сетне спря погледа си на Войхна. Ст. Загорчинов. Имената са дадени по азбучен ред. Давам на ред. 4. Само ед. Време за извършване на нещо, което се извършва последователно от двама или повече души. Имаше селяни, които чакаха ред на мелницата още отпреди три-четири дни. Йовков. Хвъргай картите! — Мой ред ли е? — Твой. Елин Пелин. 5. Само ед. Разг. Време, удобен случай за нещо. Тежко ходи нашто време: / вярвай, чакай, иде ред ..., / зрей ти, наше младо племе, / пътят ти широк напред. П. Р. Славейков. Сега дошъл ред да се радва и дядо Либен. Каравелов. Като гледаш какво е хубаво времето, не сдържа те вкъщи... И ред си му е вече да е хубаво. И. Волен. 6. Само ед. Значителен брой от еднородни неща, които следват едно след друго; редица. Дълъг ред поколения е минал и се е поклонил тука. Вазов. В основаното от него списание Летописи той напечата ред прелестни разкази. Вазов. Пред погледа възкръсват, минуват като живи / ред образи и скъпи, и близки на душата. Яворов. 7. Само ед. Опре делен начин, за действие, за извършване на някаква работа. Стрина Венковица, като я гледаше, че не замесва както тя знае, взе да ѝ показва своя ред. Влайков. Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха. Дим. Талев. || Само ед. Определен, общоприет начин в хода на нещо; обичай, закон. Стана от леглото още на втория ден след раждането — ... изпълни целия ред, всички адети и обичаи до третия ден. Дим. Талев. Думата беше ни за днес — да дойда да я взема у село, какво що си му е редът. Елин Пелин. 8. Само ед. Начин за построяване; за подреждане. Шахматен ред. 9. Сбор от правила, мерки, според които се действа, постъпва в известни случаи. По съдебен ред. По законен ред. 10. Само ед. Система на управление; строй, режим. Все пак капитанът не допущаше, че един старши портупей ... след три месеца може да бъде враг и на държавния ред, и на царя. Д. Добревски. 11. Само ед. Редовност, изправност в извършването на нещо. Противоп. безредие. Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват без сигнал, без ред. Вазов. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да види всичко ли е в ред. Елин Пелин. Турям в ред. Въвеждам ред. Образцов ред. 12. Само мн. Състав, среда; редици. Възцари се ново смущение в редовете на въстаниците. Вазов. □ В реда на нещата — обикновено, естествено (нещо). Дневен ред — въпроси, които предстоят да се разглеждат на заседание, събрание и др. На дневен ред (книж.) — което предстои да се разглежда, разрешава.
|