редѝца ж. 1. Права линия от живи същества или еднородни неща; ред. На откритата зелена поляна останаха някъде цели редици, някъде разпръснати поотделно, неподвижни, черни трупове. Йовков. Жерави дълги редици / с писък отлитат на юг. Елин Пелин. Тракторите бяха наредени в дълга, права редица. А. Гуляшки. 2. Значителен брой еднородни неща или явления, които следват едно след друго. Купиха от Исмаил бей работилницата, в която работеха от редица години и плащаха наем. Дим. Талев. 3. Само мн. Състав, среда; редове. В челните редици на борците за свобода.
|