рèдник, мн. -ци, м. 1. Най-низше звание на военен. Дошел от някакво далечно село като прост редник, той беше усвоил със завидно усърдие всички казармени добродетели и бе стигнал напълно заслужено до фелдфебелски чин. Св. Минков. 2. Разг. Неизтъкнат, обикновен деец, който не заема ръководна служба.
|