|
редòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който става, извършва се по постоянен, предварително определен ред. Противоп. нередовен. Редовни занятия. Редовно движение на влаковете. Редовна поща. Редовна кореспонденция. 2. Който се извършва правилно и равномерно в предварително определено време. Противоп. извънреден. Редовна сесия. Редовен конгрес. 3. Който отива някъде постоянно; постоянен. Редовен и точен бе на всички служби (църковни). Елин Пелин. Редовен посетител. || Който се повтаря често, при който няма прекъсване на известен ред, навик. Редовното заобикаляне училището беше станало за него една потребност. Вазов. Редовно посещение. 4. Постоянен, не извънреден или временен. Противоп. извънреден. Редовен бюджет. Редовен приход. 5. Който спазва известни закони, наредби. Редовен данъкоплатец. Редовен студент. 6. Който е съобразен с известни законни положения. Противоп. нередовен. Редовни избори. Редовна виза. Редовен паспорт. 7. Който спазва определени, общоприети принципи на действие, на постъпване. Кочо беше във всяко нещо редовен човек — и в работата си, и в целия си живот. Дим. Талев. || Който протича по определени принципни правила. Редовен живот. 8. За стоки, материали — който няма дефекти; качествен. Редовна стока. □ Редовна военна служба — задължителна военна служба за всички младежи от определена възраст. Редовна войска — войска, която се поддържа в мирно време.
|