редòвно нареч. 1. Без прекъсване, без нарушаване на известен ред. Противоп. нередовно. В черква ходеше редовно, в кафене рядко. Вазов. Тя пиеше лекарства най-редовно... и се хранеше добре. И. Волен. 2. С ред, на определено време; навреме. Всяка година редовно подораваше нивите му. Йовков. Плащам редовно данъците си. 3. Остар. Според закона, наредбите; законно. Противоп. незаконно. Делата в нас вървят редовно / решават се с народен глас. П. Р. Славейков.
|