|
редя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Турям, поставям лица или предмети в определен ред; подреждам. Стоян сумтеше и редеше сноп след сноп. К. Петканов. Учителят редеше учениците по височина. Детето реди кубчета. 2. Привеждам в ред нещо разтурено, разбъркано; оправям, разтребвам. Кръстевица и Станка ходеха на оран, а Дочка оставаше в селото да си гледа децата и да реди къщата. Г. Караславов. Старата жена всеки ден чистеше, редеше и пререждаше — да бъде както е било, да не запустява съвсем къщата ѝ. Дим. Талев. По едно време излязло изпод одъра едно момиче..., разшетало се, взело да мете, да реди. Нар. прик. 3. Глася, тъкмя. Върху черните коси на Тиха сложиха червено було и пръстите на момичетата бързо започнаха да го диплят, да го редят. Йовков. Новата църква се изгради и общината беше залисана да я реди и украсява. Дим. Талев. 4. Правя нещо да протича, да се развива по определен начин; уреждам, устройвам. Сега, тя беше свободна и всичко, което я интересуваше ..., за което струваше да се живее — беше напреде. Те можеха вече открито да редят своя нов живот. К. Константинов. Мирно и тихо редяха преспанци своите църковни и училищни работи. Дим. Талев. 5. Диал. Изговарям, изреждам едно след друго в последователен ред. Бързака редеше думите си, като да ги беше заучил от някого. А. Страшимиров. Да би знала, мамо, / ... / колко сладки сълзи / с либе съм проляла; / колко милни думи / думала, редила. Ц. Церковски. 6. Диал. Плача над умрял; нареждам. Вестта за Димчовата смърт беше сковала всички... И редяха всички задавени свидни думи за Димчо. Ц. Церковски. 7. Диал. Поучавам, давам нареждане, заповядвам, карам. Тъй реди и учи унуката си тя къщовна стопанка да я направи. П. Ю. Тодоров. Събудиха се у него старите хайдушки привички, искаше да реди, да заповядва. Йовков. редя се страд.
|