редя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Заставам или се намирам до други, та образуваме редица. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари печални върби с голи клони. Елин Пелин. Нагоре из баира една след друга се редяха къщите на селото. Йовков. 2. Минавам, следвам един след друг; изреждам се. Дълги часове са се изнизали от заранта. Каруцата е пяла своята жаловита, несвършваща песничка. Редили са се завои, падини и урви. К. Константинов. На пресекулки и някак далечни като сенки върху гъста мъгла се редяха пред него хора, случки, места. Ст. Загорчинов.
|