|
рèжа, -еш, мин. св. ря̀зах, несв. 1. С остро или друго остро сечиво деля, сека нещо на части. Стрина Цонковица потиква огъня и реже ... сланина за качамака. Влайков. Режа месо. Режа плат. Режа дърва. 2. С нож, ножица или друго остро сечиво отделям част от нещо цяло; отрязвам. Серафим ... режеше по малко с една костурка от хляба си и сладко-сладко дъвчеше сухите залъци. Йовков. Режа си ноките. Режа си косата. || Подрязвам, подкастрям. Режат лозята. 3. С нож, длето изработвам резба. Надарени майстори са рязали таваните по къщите и църковните иконостаси. А. Каралийчев. 4. Остар. Отбелязвам, смятам с резки на дърво, на дъска. Ти, каза той на кехаята, ще вземаш по десет гроша на чифт и ще ги режеш на тоягата си. Цани Гинчев. Режа на рабош. 5. За сечиво — остър съм. Ножицата не реже. 6. Прен. Разг. За питие — щипя на езика, на небцето при пиене; резлив съм. Лимонадата е хубава, когато реже. 7. Прен. За студен, остър вятър — предизвиквам неприятно усещане по кожата. Задухал е един вятър откъм Балкана: реже и бръсне. А. Каралийчев. 8. Прен. За силен звук — произвеждам рязко, неприятно слухово усещане; пронизвам. Пушечни залпове режат въздуха еднакво и от двете страни. Л. Стоянов. Жабите отведнъж започват своите оглушителни... концерти. Крясъците им режат неспирно въздуха. Ем. Станев. режа се страд.
|