резбà ж. 1. Само ед. Изрязване, издълбава-на на художествени фигури върху дърво, кост. Занимание с резба. 2. Художествена украса, изрязана върху дърво, кост. Олтарските двери с позлатени резби ... оставяха да се види през полуоткритата завеса част от вътрешността на олтара. Вазов Красива резба.
|