резèрв м. и резèрва ж. (лат.). 1. Воен. Обикн. мн. Част от войската, оставена на разположение, за да бъде използвана в решителния момент или За отбиване на внезапни противникови удари. Разумното бе да спре на достигнатите позиции, да привлече в боя резервите си и да поиска подкрепления. Вежинов. 2. Човешки и материални запаси, които могат да бъдат използвани през време на военни действия. 3. Запас от нещо за използвани. Започнаха да изпитват остра нужда от храна. Резервите, които бяха донесли със себе си, се привършиха. К. Ламбрев. Още снощи дадох нужните нареждания, прегледах резервите от снаряда. Г. Райчев. 4. Само ж. Остар. В театрален или киносалон — места, по-скъпи от първо място. Какви места обичате, моля? — пита касиерът. — Резерва ли, балкон ли, някоя ложа ли? Чудомир. 5. Само ж. Прен. Остар. Уговорка. Ще ти кажа нещо под резерва. □ Скрити резерви — неизползани възможности и материали в производството. Трудови резерви — квалифицирани, зарегистрирани като незаети в производството работници.
|