|
резкà и (остар.) ря̀зка, мн. резкѝ, ж. 1. Тясна следа, направена с нещо остро върху гладка повърхност; черта, драскотина. Гледаше надрасканите по кората му (на дървото) като на рабош черти и резки. Йовков. || Продълговат белег, драскотина по кожата от зараснала рана или от одраскване. Видя само, че на едната му буза имаше голяма червена рязка — белег от скорошна рана. Йовков. 2. По-дълбока бръчка по лице, кожа. Понякога излазяха вертикални резки по челото му. Вазов. Повечето пъти само пребледняваше и на челото ѝ, между веждите, се явяваше дълбока рязка. Г. Райчев. 3. Рядко. Цепнатина, пролука на врата, ограда и др. След малко време лъсна свещ през резките на килера и вратата му се отключи. Вазов. Видели из резките на стряхата, че училището го заграждат от всякъде турци. Вазов. 4. Тясна и дълга ивица, черта. Тя (котката) е сива, с черни напречни резки като на тигрица. Йовков.
|