резлѝв, -а, -о, прил. 1. За сечиво — който реже добре, който е остър. Резлив нож. 2. За питие — който има щиплив, обикн. възкисел вкус. Резливото вино се влива в жилите му и произвежда чудесно действие. Елин Пелин. Резлива боза. Резлив гроздов сок. 3. За звук — рязък, пронизителен. Тихо е, само от време на време ще чуеш високо над главата си резлив крясък. А. Гуляшки. 4. За вятър, студ — който като че ли реже, щипе; остър. Въздухът е резлив — като дишаш, сякаш пиеш студена вода. И. Волен. Смрачаваше се, откъм реката вееше тънък резлив студ. Г. Караславов.
|