рекà ж. 1. Голяма маса вода, която тече в естествено корито. Реката беше ... доста голяма и яростно блъскаше пенливите си мътни талази о огромните валчесто-гладки камъни. Вазов. Мина от единия бряг на реката на другия и тръгна нагоре. Йовков. || Обр. Видиш ли тоя меч? Ще изяде на сто татари главите, ще пролея река татарска кръв. Вазов. Реки от сълзи. 2. Прен. Голямо количество, множество, което се движи в една посока; маса. Рязко се очертаваше напреки понтонният мост, по който клокочеше и се струеше друга мътна река от хора, кола, коне и топове. Йовков. Да скитам без посока, чужда и далечна, у ... / или от някоя тераса да погледам вечер / реката на тълпата, булевардите заляла. Багряна.
рекà, речèш, мин. св. рèкох, рèче, прич. мин. св. деят. рèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св 1. Изговарям, казвам нещо. Най-после отдъхна и рече: „Конец! / На житие ново аз турих венец“. Вазов. Той подаде оглавника на коня в ръцете на едно момче, което го зяпаше отблизо, и рече: — Хайде, води го дома. Елин Пелин. И вслушах се ... и чувам не далеко / все пак тоз глас: „Ах! помощ иде ли?“ / Въздъхнах аз и толкоз само рекох: / „О, спи ли бог? О, бог не види ли?“ П. Р. Славейков. 2. Казвам нещо в отговор; отговарям, отвръщам. Молебен, а?... Къде мислите да го правите? — Горе на Грамадата — рече клисарят. Елин Пелин. 3. Заръчвам, нареждам, заповядвам. Рекоха веднага да дойдете. Вазов. Тъй рече Момчил да ти кажа. Ст. Загорчинов. 4. Сторва ми се, помислям. Колко е далеко! — каза той. — А като гледаш, ще речеш, близо е. Водата лъже. Йовков. Най-после чух стъпки. — Спасен съм, рекох, отиде си. Елин Пелин. 5. Разг. Решавам, намислям нещо, наканвам се. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди! П. Р. Славейков. Мене повече ми се харесва да живея в село... И съм рекъл, като се женя, да си избера мома от село. Елин Пелин. Свирка за внучето си правя... Три годинки навършва днеска, та рекох да го зарадвам! А. Гуляшки. В командировка съм, пътят ми е оттук, та рекох да се отбия за един ден. Г. Караславов. 6. На мнение съм, смятам. Ами тато и мама какво ли ще рекат? Дали ще ни пуснат? — запита тя някак боязливо. Влайков. || В съчет. с частицата да и нека — допускам, предполагам. Иде, да речем, при жетварките: там ще разправи как по-ниско да жънат. Влайков. Казвам ѝ: да речем, че ти си господарката, че чифликът е твой, какво ще направиш? Йовков. 7. Разг. В съчет. със следващ глагол означава пристъпване към действието, изразено в следващия глагол. Току що се качих на Кобилино бранище..., като рече оня сняг да вали. Вазов. Тя мълчеше и се показваше хрисима, макар че когато речеше да погледне някъде, в черните ѝ очи блясваше весел, затаен смях. Йовков. Момчил рече да се разсърди, ала махна с ръка. Ст. Загорчинов. 8. Само 3 л. Изведнъж се разнася звук, шум, трясък и др. Аз бях легнал ..., като рече нещо грр ...и ме събуди. Вазов. 9. Разг. Извършвам някакво движение с ръка, глава и др. Речи тъй, и погледни насам, за да излезеш по-добре на снимката. □ Ако е рекъл господ (диал.) — ако нещо не попречи. Ако е речено (диал.) — ако е предопределено от съдбата. Да речеш (разг.) — за израз на възможно предположение, което в същност не отговаря на действителността. А да речеш, че беше някоя едра, млечна крава Велика — не беше. Кр. Григоров. Дето (нали) го рекли (диал.) — вметнат израз при цитиране на общоприета истина. Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде благочестивото! Вазов. Кажи-речи, току-речи (разг.) — почти, горе-долу, приблизително. Като прехвърлим оня баир... и то, кажи-речи, сме стигнали. Елин Пелин. Чебурът беше пълен току-речи до горе с мляко. Йовков. Не било речено (диал.) — не е предопределено от съдбата. Речено-сторено (разг.) — решението, уговореното е осъществено. Речи го (ги) (разг.) — а) Обикн. при изброяване, към всяка от изброяваните части: да допуснем, да предположим. Аз ти казвам с хиляди, речи ги две, речи ги пет, речи ги десет, няма да сбъркаш. Вазов. б) Почти, горе-долу. Десет години, речи го, рожба си Нямахме, па ни даде господ момченце хубаво. Елин Пелин. Ще рече (разг.) — а) Значи, означава нещо. „Кубадин“ ще рече — възел на седем пътища. Йовков. б) Като съюз — значи, следователно. София... гдето избирателите броят повече от 9000, дава едвам 4000 гласа... Ще рече, даже не половина. Г. Кирков.
|