рèмък, мн. -ци, м. Дълга, не много широка ивица кожа, която служи за опасване, свързване и др. На рамото му, преметната на широк ремък, висеше хармоника. Йовков. Депо ... вървеше бодро и наместяше ремъка на новата си току-що купена ловджийска пушка. Елин Пелин. Взема раницата от земята и сърдито я метна на гърба си. Не можа да закачи ремъка на кукичката и започна нервно да се върти. К. Петканов.
|