ренесàнс, мн. няма, м. (фр.). 1. Истор. Епоха на възраждане след средновековието в Западна Европа от XIV — XVI в., която се характеризира с разцвет в областта на науката и изкуството и интерес към античната култура. 2. Архитектурен стил от това време, който заменя готическия стил и съдържа елементи от гръко-римската архитектура.
|