рèхав, -а, -о, прил. 1. Който не е гъст, не е сбит; рядък. Гроздовете не са набити. Зърната са рехави и корави. А. Каралийчев. Слънцето ... хвърляше вече по-дълги сенки, които едва личеха под рехавите бадемови дървета. Ст. Загорчинов. 2. Рошав, пухкав. Рехава коса. Рехава тъкан.
|