|
реч, речтà, мн. рèчи, ж. 1. Обширно изказване на оратор по някакъв въпрос пред слушатели. Изборите наближаваха и в селото взеха да обикалят агитатори и от града, да събират мъжете и да им държат разпалени и дръзки речи. Г. Караславов. Произнасям реч. Защитна реч. Обвинителна реч. 2. Само ед. Способност за говорене; говор. Но старецът, измъчен, не можа да задържи глухата си, трептяща от немощ реч. — Той ... да стане убиец! Елин Пелин. Както никога досега Койно зажъдня да се срещне с хората, да чуе човешка реч. Хар. Русев. 3. Само ед. Средства за общуване между хората; език. Обичам те, българска реч, / звук сладък, най-мил в звуковете, / ту арфа звънлива, ту меч / на майстор художник в ръцете. Вазов. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен, / реч на мама, реч на татка, / реч що мълвя всеки ден. Ран Босилек. Виждам се во родний кът, / родна реч слухът ми гали. П. П. Славейков. И тя запя. Звучен и приятен глас ..., странни музика на чужда и непонятна реч. Йовков. 4. Само ед. Особена употреба на езиковите средства с определена цел; стил. Стихотворна реч. Книжовна реч. Говорима реч. 5. Диал. Дума, изказ, приказки. Стара майка се притече, / а по нея и момата, / да раздумват с благи речи / кахърите на душата. П. П. Славейков. □ Непряка реч (грам.) — чужди думи, предадени в речта на друго лице чрез подчинено изречение. Пряка реч (грам.) — чужди думи, предадени без промяна в речта на друго лице. Части на речта (грам.) — граматически категории, видове думи като съществителни, прилагателни, глаголи и др. Частите на речта биват изменяеми и неизменяеми.
|