рèчник, мн. -ци, м. 1. Само ед. Всички думи на един език; лексика. Българският език има богат речник. 2. Думите, с които си служи отделен човек, най-вече писател; лексика. Старият адвокат изчерпи целия си речник, той не знаеше вече какво да приказва. Г. Караславов. Ив. Вазов има богат речник. 3. Книга, в която са събрани обикн. по азбучен ред думите на даден език или думи от специална област, за да бъдат изтълкувани на същия език, преведени на друг език или за правописни и др. справки. Речник на съвременния български книжовен език. Френско-български речник. Турско-български речник. Технически речник. Медицински речник. Правописен речник.
|