|
решàвам, -аш, несв.; решà, -ѝш. мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Определям как да постъпя, обикн. след като съм обмислил нещо. Подир минутно съвещание дружината промени плана и реши да иде в града. Вазов. Старият Герак виждаше, че съвместният живот в къщи е невъзможен, и реши да раздели синовете си. Елин Пелин. Тогава той, с тая бързина, с която беше навикнал да решава в минута на голяма опасност, влезе в гората. Йовков. 2. За съд, събрание, съвет и др. — издавам присъда, постановявам. Утре ще дойде съдът и ще реши делото. Йовков. Предадоха ме на едно заптие да ме води в стаята на тъмничния надзирател, додето решеха какво ще правят с мене. Величков. 3. Намирам правилния отговор на задача, кръстословица и др. След няколко месеца девойката сама решаваше и най-трудните задачи. А. Гуляшки. 4. Само 3 л. Определям изхода на нещо, решително повлиявам за изхода, завършека на нещо. Сталинградската победа реши изхода на войната. решавам се, реша се страд.
|