решèние, мн. -я, ср. 1. Определен, избран чрез обмисляне начин на действие, на постъпване. Но тъй като досега той винаги избързваше в своите решения, нарочно седна на един пън, да поразмисли, преди да предприеме каквото и да било действие. Ем. Станев. В нея се породи едно решение: рано или късно да се върне тя в бащиния си дом. Дим. Талев. 2. Път на решаване, изчисляване на математическа задача, ребус и др. 3. Нареждане, постановление. В селото, което оставях, нямаше въстание. Имаше само решение за съпротивление. Вазов. || Присъда. Той чакаше решението на съда за нивите. Йовков.
|