Речник

с¹. 1. Звукът с. 2. Писмен белег на звук с, осемнадесета буква от азбуката. Печатно с. Ръкописно с.

с² и със (пред думи, които започват със с, з), предл. 1. За означаване посредством какво оръдие, орган, предмет, материал, свойство се извършва, осъществява действието. Той скокна и взе да тъпче с крак. Вазов. Зуза натискаше духалото, въртеше точилото, а Скорецът удряше с чука. Елин Пелин. Как ме те примамяха с дъхът си, / в моя път растящите цветя! П. П. Славейков. С прясно го мляко къпала, / с руйно го вино поила, / с тлъсти агнета хранила. Нар. пес. Свиря с уста. Бъркам с лъжица. Пиша с молив. Пръскам с кал. Мажа с вар. Посипвам с прах. Готвя с масло. 2. За означаване на това, което обгражда, обикаля някого или нещо. Околовръст (широкият двор) бе ограден като кале с бели зидове. Елин Пелин. Обиколен с такова топло внимание и грижливост в тая българска къща, Огнянов прекара три недели. Вазов. Софийското поле е заградено отвсякъде с планини. || За означаване на граница. На север България граничи с река Дунав. 3. За означаване по какъв начин, при какво състояние се извършва действието. И ще умрем със слава и в борба. Вазов. Предателството към отечеството е най-тежко престъпление към народа и се наказва с всичката строгост на закона. Конст., чл. 90. Старецът задърпа с всички сили въжето. Елин Пелин. Посрещам с радост. Говоря с усилие. Чакам с нетърпение. Гледам с учудване. 4. За означаване какво се съдържа, какво има в нещо. На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски. Вазов. Зад селото се ширеше надалече узрялото поле, пълно с работници и жетварка. Елин Пелин. Очите на стария иконописец се изпълниха със сълзи. Йовков. Бъклица с вино. Паста с крем. Баница със сирене. Връзка с ключове. 5. За означаване на принадлежна част, наличие, снабденост. Противоп. без. Хубава циментова чешма с два чучура. Елин Пелин. Чашка с дръжка. Дърво с листа. Дреха с ръкави. Часовник с махало. || За означаване на притежание на качество, признак, особеност. Наистина мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да шътам и да върша тия работи. Вазов. А под нея (скалата) бяха поникнали странни бурени с нетърпима миризма. Елин Пелин. Човек с една ръка. Дете с упорит характер. 6. За означаване на това, с което е облечен, покрит някой или нещо. Околността беше покрита с буйна зеленина на орешаците. Вазов. В делник той се обуваше с цървули и бели навуща, а в празник ходеше с бели чорапи. Влайков. Озърта се на друма / висок и странен мъж. / С войнишки панталони, / с кожухче на гърба. Н. Фурнаджиев. Ходи винаги с очила. 7. За означаване свързване, съединение. Явно беше, че у тоя човек голямата физическа сила е съединена и с голяма смелост. Йовков. Слушай! Искаме да ни свържеш с другарите в Шишманово. Дим. Димов. В далечината небето се слива с морето. Селото ни е свързано с железопътна линия. 8. За означаване на предстоящо действие, на цел. Погледнах пътната вратня с намерение да изскокна. Вазов. Аз се разплатих, заплатих бай Ганьовото пиво и излязох на перона с намерение да го потърся. Ал. Константинов. Сутринта той стоя дълго пред дюкяна на махленския кацар, с желание да открадне едно мъничко трионче. Елин Пелин. 9. За означаване на придружаване, съвместна дейност. Заехме с бай Ганя две съседни стаички. Ал. Константинов. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо, прави усилие и върви успоредно с него. Елин Пелин. С него живеем на една улица. Ще дойде с баща си. || За означаване едновременно извършване на две действия; при. Със застаряването той бе станал сприхав. Вазов. С настъпването на деня като че се разведри и в душата ми. Величков. Народното събрание се разпуща с изтичане на пълномощията му или по-рано, ако то самото реши това. Конст., чл. 30. 10. За означаване на това, което заменя друго. Предишната сухост и студена учтивост се смениха с една топлота. Вазов. Смъртната присъда, за чудо, бива заменена с вечен затвор в окови. П. П. Славейков. Той мислеше да поиска от брата си смяна с друга нива. Елин Пелин. || При сравнение — за означаване на предмета, с който се сравнява. Какво игралце изглежда първият американски локомотив в сравнение с изложените до него гиганти локомотиви. Ал. Константинов. Преживените трудности съвсем не можеха да се сравняват с трудностите, които сигурно е преодолял този тригодишен горски жител. Хар. Русев. 11. За означаване на отношение към обекта, обикн. при средни глаголи. Гроздан се заяде с него, тежко и кърваво го обиди. Йовков. Бре момче, я си върви по пътя, не се подигравай със стари хора, че е срамота. Елин Пелин. Геракът ценеше нейните способности и се гордееше с нея. Елин Пелин. Тополчани не знаеха кога е ден, кога е нощ, толкова бързаха с оранта. К. Петканов. Казвам ти, че трябва да се стегнете, да не закъснявате с изпълнението на поставените ви задачи. Дим. Ангелов. Шегувам се с приятеля си. 12. За означаване на лице или предмет, по отношение на който съществува нещо, става нещо; по отношение на. Много е бледичка, горката и не е дотам добре със здравето си. Дим. Ангелов. Но с катериците работата стоеше най-зле. Ем. Станев. С прехраната сме добре. 13. За доуточняване, поясняване на характера, състоянието на някого или на нещо. На едно място из шумака излязоха въоръжени турци, с твърде подозрителен вид. Вазов. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Конст., чл. 79. 14. За означаване на неопределен период от време, обикн. голям; с течение на. С годините крушата остаря, подгърби се. Кр. Григоров. После с време свикнаха и драго започна да им става, че от толкова далеко идват хора да търсят Обрада, техния съселянин. Ст. Загорчинов. С дни всичко се забравя. || При съществителното време — без закъснение, в определения момент. Мен сигурно там ще ме турят, мислеше той, чакай барем с време да стигна. Елин Пелин. Добре, че се научихме с време за Ивайловото идене, та излязохме из кулата. Вазов. 15. За означаване на голямо число, голямо количество, много. Имаше там със стотини хора. Вазов. С часове вече там чакаха болни, дошли да се прегледат. Йовков. Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си. Чудомир. 16. За означаване на разлика в количество, брой. И тогава тя съзна, че този мъж, с осем години по-възрастен от нея, бе всъщност духовно и физически много по-млад от нея. Дим. Димов. В дванадесет часа в полунощ ние пак тикнахме часовниците си с един час напред. Г. Белев. 17. За означаване на поздравления, благопожелания и др. Онзи ден ти телеграфирах да те поздравя с осемдесетгодишнината. Ал. Константинов. Честита ти нова година! С най-топли благопожелания и привети. Вазов. Хайде със здраве! — викаше след тях Моканина. Йовков. С поздрав. 18. Разг. Грубо. При повторение на едно съществително — за израз на укор, недоволство, възмущение и др. Когато малките леят куршуми, той трябва пък топове да лее Чапкъни с чапкъни. Вазов. Конете си искам аз, от тебе ги искам Хайдутин с хайдутин. Йовков. Слугата му — и той върви със него в крак, / и той раздава ум, дивака му с дивак! Ас. Разцветников. || Разг. За изразяване на отрицателно отношение към предмет, проява и др. Пък ти с тия зайци! Просънувал си ги. Елин Пелин. Махни се по дяволите с твоите молитви! Елин Пелин. Стани от пода! Не се търкаляй като куче и престани с лигавия си плач! Дим. Ангелов. 19. При съществителните гърди, лице, очи — повторени: много отблизо, един срещу друг. Двете войски се удариха гърди с гърди. Вазов. В това време навалицата бързо се стъписа и срещу мен, лице с лице, застана същият весел палячо. Г. Райчев. 20. Прибавено към съществителни или наречия образува предложни изрази, напр. във връзка с, съгласно с, съобразно с, с оглед на, в съгласие с, с изключение на.