сайбѝя, -та, мн. -ѝи, м. (араб.). Диал. Собственик, стопанин. От петнайсет години седя аз в тоя дюкян насреща и честно си плащам кирията на сайбията му. Дим. Талев. Скита се като куче без сайбия. Погов.