самàр м. (тур.). 1. Приспособление, обикн. дървено, което се поставя върху гърба на животно при носене на товар или при яздене. Стремски ѝ помогна да се качи на самара и поведе коня напред. Вазов. Хазаинът беше сарач и произвеждаше самари. Дим. Димов. Бие самара, да се сеща магарето. Погов. 2. Разш. Приспособление за удобно носене на тежести на гръб. Към парахода се приближиха носачи с големи самари на гърбовете.
|