самѝн, самѝнка, самѝнко, мн. самѝнки, местоим., прил. Диал. Сам, самичък. Не растат саминки в поле цветовете, / нито птички пеят сами в пролетта. П. Р. Славейков. И мълком тя пренасяше обиди / от някога обичния си мъж, / и мълком сълзи ронеше, — в света / самичка като капчица на стряха. П. П. Славейков. Но страшни бяха вражеските банди, / и паднаха там всички до един, / и оцелях из боя аз самин. Н. Хрелков. Бродя аз — бездомен и самин. Дебелянов. Аз ще ида в равна България / да погубя самин Крал Карана. Нар. пес. □ Сам-самин (диал.) — съвсем сам. И връщам се — сам-самин се връщам да я диря. Ц. Церковски.
|