самѝчък, -чка, -чко, мн. -чки, местоим., прил. Сам, напълно сам. Чичо Венко дене е повече из селото, та стрина Венковица по цял ден прекарва самичка. Влайков. Случайно погледът му се спря върху един старец, седнал самичък настрана. Йовков. Богдан ще остане у нас на мястото на Щеря. Сирак е, самичък е на тоя свят. К. Петканов. За всяко едно нещо самичък ще нареди как да се свърши, и самичък ще покаже как по-добре да стане. Влайков. □ Сам-самичък (разг.) — съвсем сам. Ето ме сам-самичък в цялата къща. Д. Немиров.
|