сàмо нареч. 1. При означаване на количество — не повече от онова, което се иска, което би трябвало да бъде. Тук ни поднесоха едно десетгодишно златно вино — и струва бутилката само два лева. Ал. Константинов. Тя има само едно дете. Имам само десет лева. 2. С изключение на; единствено, изключително. Кремено, само с тебе аз мога да бъда честит на трона. Вазов. Косачите един след друг заспаха. Само Лазо не заспа. Елин Пелин. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Вапцаров. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп. Вазов. Пътникът, когото дебнем, може само от тоя път да дойде. Вазов. 3. Все, току, непрекъснато. Келнерите само го обикалят. Вазов. Но той не знаеше умора, не спираше и само подвикваше на Ганя. Йовков. 4. Разг. В съчет. със съществителни като вода, кал, прах и под. — означава, че нещо е изцяло изцапано, измокрено, покрито с нещо. Скубехме кожи, та виж, какви сме станали само косми — думаше кака Дона. Влайков. 5. Като съюз. а) Понякога в съчет. с че за означаване на слабо противопоставяне; но, обаче. Дядо Славчо излезе по-корав: той остана жив и здрав. Само че за два месеца тъй остаря и побеля, като че е преживял дванайсе годинки. Влайков. б) Като съотносителен съюз — за изразяване на съотношение с известно противопоставяне. В съчет. не само — но и, не само — а и. Този отговор много хареса на Тъкачев. Станка беше не само красива, но и умна девойка. Г. Караславов. Решаваше се не само неговият живот, но и на цялото му семейство. Ст. Ц. Даскалов. Тя се трудеше и работеше не само от сутрин до вечер, ами и нощта често правеше на ден. Влайков. 6. Като частица. а) За усилване и подчертаване на думата, с която е свързана. Но да ги видите само, като гора растат. Вазов. Много ми е драго, как ми е драго само. Вазов. б) За подчертаване и уточняване на смисъла на думите, с които се свързва; тъкмо, точно. В къщите им с трън да влачиш, няма какво да закачиш. Само за гости са! А. Гуляшки. в) Разг. За израз на закана. Артелчикът все ходи за дажбите и все празен се връща. Ако ми се мерне отнякъде, само на артелчик ще ми стане. К. Петканов. г) За израз на съжаление — жалко. Бре, Радоя! Корава глава си бил, брей! Само дето изгубихме толкова време. Дим. Ангелов. □ Само да, стига само да — сложни подчинителни съюзи за изразяване на някакво условие: ако, в случай че. Само да мръднем, и ще ни изколят като овци. Вазов. Българските граждани имат право да образуват дружества, сдружения и организации стига само те да не са против държавния и обществен ред, установен с настоящата Конституция. Конст., чл. 87. Само и само да (разг.) — непременно, на всяка цена. Предава милия си народ на най-лошавите му неприятели, само и само да види тая корона на главата си. В. Друмев. Деляха от гърло, от гола душа отделяха, дето се вика, само и само да изпратят на него. Г. Караславов.
|