самодѝва ж. Според народните поверия — митическо женско същество, което живее в горите и планините; самовила. И самодиви в бяла премена, / чудни, прекрасни, песни поемнат, / тихо нагазят трева зелена / и при юнака дойдат, та седнат. Ботев. В недрата на гората бяха се насъбрали юди и самодиви. Йовков. На никого в село не приличам. Всички черни като циганки, аз руса като самодива. Елин Пелин.
|