самодѝвски, -а, -о. Прил. от самодива. Цъфна божурът, цъфна и росенът, самодивското цвете. Йовков. То не било ясно слънце, най ми била сама Неда / с тънка снага самодивска. Нар. пес. Снощи е Петко преминал / с твоите вакли овнове / през самодивско игрище, / през зелената тинтява / и си овцете помами / до самодивско кладенче. Нар. пес. Самодивска поляна.
|