самодовòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е уверен в достойнствата и способностите си. Тъй горд, тъй самодоволен и наперен старият чорбаджия рядко е бивал. Йовков. Той навлече лачените си ботуши, самодоволен и горд. Л. Стоянов. 2. Който показва, изразява увереност в достойнствата и способностите си. Сега забележих, че това лице имаше изражение просташко, носеше печата на ограничен ум, на самодоволна тъпост. Вазов. По лицето му се беше появил самодоволният израз на човек, който чувствува превъзходството си. П. Славински.
|