самодовòлство, мн. няма, ср. Състояние на самодоволен човек. И чувствувам някакво самодоволство, че и аз като големите хора отивам на работа. Влайков. Веднъж Борис дръзна да обвини баща си в еснафско самодоволство. Г. Караславов.