саможѝв, -а, -о, прил. Който страни от другите и живее самотно. Тя и по-рано бе малко саможива, малко странеше от хората. Влайков. По квартала се носеше мълва, че той бил лош човек — саможив и ревнивец. Г. Райчев. Гроздан беше беден селянин, саможив и мълчалив. Г. Караславов.
|