самозабрàва ж. Състояние на пълна забрава на себе си и на всичко околно; силна унесеност, възбуда. Аз до самозабрава обичам техните песни. П. П. Славейков. На сватбата се напи до самозабрава. Дим. Талев. Виждал я бе да къса в самозабрава ризата си на късчета, да разкъсва с нокти бялата си кожа. Дим. Талев.
|